3D принтиране

Какво е 3D принтиране?

3D принтирането е разговорният термин за група технологии, познати като адитивен печат. За да се принтира един триизмерен твърд обект, 3D принтерът чете желаната форма от цифров носител преди за започне нанасянето и наслагването на последователни слоеве материал. Всеки слой представлява разрез на крайния обект, който се получава с наслагване на слоевете материал един върху друг.

Адитивният печат е различен от повечето традиционни производствени процеси, които съществуват от векове – при фрезоването, шиенето и рязането се отнема материал, за да се постигне желания обект. Процесите, при които се отнема материал, се нуждаят от ясна траектория към мястото, откъдето трябва да се отнеме материал, което води до много ограничения на видовете форми, които могат да бъдат постигнати. Терминът “технология на отнемане” навлиза скоро в употреба като ретроним, който служи за обяснение на по-традиционни методи като по този начин помaга за разграничението от адитивното принтиране. През цялата ни история е имало различни “адитивни” процеси, като например зидарството или заваряването, всички тези процеси са лишени от приноса на дигиталните технологии, който е присъщ за адитивното печатане.

3D принтирането или адитивният печат бива описвано и като бързо прототипиране, бързо производство, стереолитография, производство на слоеве, настолно производство, и “производство на произволна форма”. Всички тези терминологии биват засенчени от термина “3D принтиране”, който стана масово популярен и се отнася до ниския клас на адитивния печат.

Как работи 3D принтирането?

Всеки 3D принт започва с цифров 3D модел на предмета, който искате да създадете.  Това може да бъде нещо, което сте свалили от сайт за споделяне, купили от някой онлай магазин или копирали от съществуващ физически обект с използването на 3D скан, или пък изцяло от вас създаден модел с използването на софтуер за 3D дизайн. След проверка дали необходимите елементи са налични и моделът е годен за принтиране и “непромокаем”, се налага и последна стъпка при обръщането на 3D модела в език, който е разбираем за 3D принтера. Моделът се разрязва на хоризонтални слоеве, и всеки слой бива обърнат в X и Y координати за печатната глава. След това 3D принтерът прочита тези координати и принтира обекта слой по слой, наслагвайки материала така, че накрая да се оформи твърд физически обект.

По време на процеса на печатане полуготовият обект трябва да бъде пазен, за да не паднат от модела висящите части или пък несвързаните елементи.

Повечето технологии позволяват да се печата в различни резолюции. Резолюцията на печат в този случай описва както дебелината на слоя, така и прецизността на очертанията му. Отделните слоеве са винаги видими, дори когато резолюцията е много висока, което прави повърхността на обекта частично ръбеста. В много случаи грубата повърхност на готовата разпечатка се обработва с довършителни процедури като шлайфане, ваксиране и полиране.

Източник и повече информация на www.b2n.bg

Прочетете още за 3D печата и на www.wikipedia.org